Aлександър Иванов
На хълма, някога безкраен
На хълма, някога безкраен
Качих се леко уморен
Качи ме дух почти потаен
От някого във мен вселен
Живот, живях ли те назаем
Вълна сред бурното море
Пътуваща към бряг незнаен
Сред бури зли и бесни ветрове?
Понякога от слънцето погален
Разпръсквах звуци, цветове
Един на себе си оставен
Се чувствах мъничко добре
Вълна сред толкова вълни
Безбрежно плавно разлюляни
Сами вода, водата тях дели
Твърдта разцепва океани.
Секунди, часове, еони
Откъсната от своето тетиво
Стрелата сянката си гони
Зачатието ражда опело.
И аз, притеглен от луната
Раста и се смалявам
И на превала на съдбата
По-малко, сякаш, се съмнявам.
Потоци
Потоци от безкрая към безкрая
На времето преплетени в сега
Как бих могъл да разгадая
Аз тайните на своята душа?
Да разплета кълбото от загадки
Посятите от нея във плътта
В годините изчетени и кратки
Преди във гроба да ги отнеса?
Тъй упорито е това терзание
Навярно чедо на светата суета
В изгубеното вече състезание
Със ангела невидим на смъртта.
Да се откажа ,или да се предам?
Поглъща времето децата свои
И робът и разплутият султан
В еднакви гният днес покои..
Да, среща всеки жребия суров
Ала частицата безсмъртие тупти
И в капещата жарна плът на Йов
И в немите, умиращи очи.
Аз тайните не ще позная
Но стига ми ,че в този ден
Потокът от безкрая към безкрая
Пречупва се за кратко в мен..
27-29.4.2025
Кому ли днес е нужна песен?
Кому ли днес е нужна песен?
Ерато време е да погребем
И щом от гроба и прокара плесен
Венец от нея да си изплетем!
От времето поетът бе отнесен
Прокле той сетния си ден
Осъден бе и бе обесен
И ето го-на гарваните в плен
Но! Помните ли гнилия венец?
Предлагам него да поставим
Под костите на немия певец
И тях и него да подпалим...
Музи , моля ви, за думите простете
Творецо клет прости! Прости и ти Поете!
На хълма, някога безкраен
На хълма, някога безкраен
Качих се леко уморен
Качи ме дух почти потаен
От някого във мен вселен
Живот, живях ли те назаем
Вълна сред бурното море
Пътуваща към бряг незнаен
Сред бури зли и бесни ветрове?
Понякога от слънцето погален
Разпръсквах звуци, цветове
Един на себе си оставен
Се чувствах мъничко добре
Вълна сред толкова вълни
Безбрежно плавно разлюляни
Сами вода, водата тях дели
Твърдта разцепва океани.
Секунди, часове, еони
Откъсната от своето тетиво
Стрелата сянката си гони
Зачатието ражда опело.
И аз, притеглен от луната
Раста и се смалявам
И на превала на съдбата
По-малко, сякаш, се съмнявам.