Aлександър Иванов
Потоци
Потоци от безкрая към безкрая
На времето преплетени в сега
Как бих могъл да разгадая
Аз тайните на своята душа?
Да разплета кълбото от загадки
Посятите от нея във плътта
В годините изчетени и кратки
Преди във гроба да ги отнеса?
Тъй упорито е това терзание
Навярно чедо на светата суета
В изгубеното вече състезание
Със ангела невидим на смъртта.
Да се откажа ,или да се предам?
Поглъща времето децата свои
И робът и разплутият султан
В еднакви гният днес покои..
Да, среща всеки жребия суров
Ала частицата безсмъртие тупти
И в капещата жарна плът на Йов
И в немите, умиращи очи.
Аз тайните не ще позная
Но стига ми ,че в този ден
Потокът от безкрая към безкрая
Пречупва се за кратко в мен..
27-29.4.2025
Дали??
Миговете в дни, дните във еони
Прелива времето, но кой ще ни спаси?
Пропаднаха в прахта безчетни пантеони
Които някога сам Бог строи..
В разтеглена прелива времето , спирала
Полярната коя е днешната звезда?
Във коловозите на вечната мандала
Се носи пътят на човешката съдба.
Без край, без цел и без начало
Сияние на рой незнайни светове
Искри сега във грапавото огледало.
Да, нещо е било и себе си отдало
Се рее в кръгове към своите Богове
Дали ще ги познае? Дали ще го познаят те?
9-11.11.2024
На хълма, някога безкраен
На хълма, някога безкраен
Качих се леко уморен
Качи ме дух почти потаен
От някого във мен вселен
Живот, живях ли те назаем
Вълна сред бурното море
Пътуваща към бряг незнаен
Сред бури зли и бесни ветрове?
Понякога от слънцето погален
Разпръсквах звуци, цветове
Един на себе си оставен
Се чувствах мъничко добре
Вълна сред толкова вълни
Безбрежно плавно разлюляни
Сами вода, водата тях дели
Твърдта разцепва океани.
Секунди, часове, еони
Откъсната от своето тетиво
Стрелата сянката си гони
Зачатието ражда опело.
И аз, притеглен от луната
Раста и се смалявам
И на превала на съдбата
По-малко, сякаш, се съмнявам.
Прошка
Към планината Хеликон
Поетът пламенно препусна
Пристигнал се подви в поклон
Във поза ангелска и гузна.
Проклинал често бе Ерато
Над листа с пламнали очи
Пред думите изписал слято-
Тъй глупостта им не личи.
Накрая ето и досадната вина
В поета зъбите си впи
И вместо рими на листа
Той ръсеше го със сълзи.
И почна сам да се проклина
Бе сбъркал своето призвание
От жал едва не се спомина
Изгубил порива към съзидание.
Но ето ни на планината
Където нашият полу поет
Почти мълчеше в тишината
Покорен, потен, прашен, блед.
За прошка устните мълвяха
За малък поетичен знак
Решаваше се там съдбата
На този странен единак.
Ала Ерато все и все мълчеше
Дали изобщо беше там?
Героят вече силно се тресеше
Под напора на силния си срам.
Накрая в нямо отчаяние
Ничком просна се поета
Подобно просещ подаяние
От гъстата тълпа, проклета.
И там вовек застина
Пред планината Хеликон
Във няма, чувствена картина
С задавен, сетен стон...
11-19.3.2025
Нирвана
Изви реката своите меандри
С търпение през вечните скали
Ръцете скръстени на Ганди
Преместиха далечните звезди.
Безгласна силата на любовта
Преплете се със несломима вяра
Умря желанието във плътта
Заглъхна колелото на самсара.
Шумът превърна се в мелодия
Догарящата свещ в звезда
Тъгата в плътна еуфория
От тинестата вада избуя река
Прогледнал , времето замря
В море без блянове и срам
И бъдещето с миналото се събра
В дима от жаркия тамян.
Искрящ на нямо пусто опело
Във църква ледена и стара
Иконата, в която зад стъкло
Усмихваше се тихо над олтара.
И леденото нещо под цветя
Бледнееше през аленото огледало-
Там долу вече гниеше плътта
Която някога му беше тяло..
25-26.2.2025
Въпроси
Във своите въпроси расна
Въпросите растат във мен
Така преплетени, докато угасна
Един на друг ще бъдем в плен.
Не носи и следа от облекчение
Полученият със сълзи ответ
Защото утре, в друго настроение
От нов въпрос ще съм обзет.
Кога, какво, защо, къде и как?-
Извират, в приликите си различни
А аз, навярно просто чист глупак
Преживям думи непривични.
Вълна сред толкова вълни
Безбрежно плавно разлюляни
Сами вода, водата тях дели
Твърдта разцепва океани.
Въпросите така и не разбрал
Посървам в милото съмнение
И с цял ден отново остарял
Потърсвам във съня спасение.
10.04.2025
Раздяла
Перото ми е пълно със отрова
Дълбоко в себе си го потопих
Където страсти, страхове и злоба
Години много, години дълги крих.
Под маските на утринната суета
С еднакъв фалш, в различни цветове
Които сменях с постоянна честота
С капризите на непораснало дете.
Които своите невидими следи
Прорязаха в потока на съдбата
И някога така познатите черти
Набръчкани и свлечени умряха.
Със писък в падащото зарево
Се гмурнах сякаш под дъгата.
И тъй на своето безцветно опело
Аз бях и публика и адресата.
И моите сълзи над мен соляха
Синеещата чужда, хладна плът
И осолен дълбоко под земята
Се озовах пред безсловесен съд.
Във който аз самият съдията
И сам отново, скелетът съдим
Взаимно обвинявахме съдбата-
Затуй, че трябва да се разделим.
Да я направим в стихове поне-
Раздялата е всъщност и надежда
Листът е бял, превит на две
Готов съм! Тъй поне изглежда..
7-8.4.2025
Невинност
Невинността е бляскав спомен
Изстърганата кожа на змия
Засъхваща на камъка огромен
Там някъде на края на света.
Отвъд първичната дилема
Там дето всичко става на едно
Където е всецялата вселена
Събрана там за кратко опело.
И в такт нарочно неумерен
Се вие в гърчове плътта
И кой ли пръв ,а кой последен
Ще легне на олтара на срама?
Със почести! Букет от тис
Шпалир и буен океан овации
Покана тиха, може би за бис
С поклон от трите грации..
Не! Не стига му тая награда
От митове и плитък бяс
Та кой получил би , кажи, отрада
Без смърт или поне без страст?
Безчувствено небето се оттегля
Разпада се сълзливата жлеза
Змия със нетърпение потегля
Към камъка накрая на света.
18.2.2025
Поемата
Бродираше поетът своята поема
Задраскваше за кой ли път
Със фигура превита и вглъбена
С душа далечна, поела пак на път.
Слятото със синкавата плът перо
Съдбата влачеше по стръмни друми
И капчици от набразденото чело
Соляха монотонно цъфналите думи.
Какъв ли трепет музата покани
И бледния поет на стола прикова?
Повикани са много, малцина са избрани
Щастлив е кой, преди смъртта?
Привличат се земя, луна, звезди
По своите девствени спирали
Поетът своята поема ще спаси
Ще се помоли... И ще я запали...
4.12.2024
Дати..
Започва с гривна на ръката
Завършва с гривна на крака
Еднакви върху тях са имената
Еднакво сбръчкана плътта.
От кал омесен, пак в калта
Но!.. Душата е свободна вече
Раздялата им- данък на греха
Заченат някога и някъде далече.
Всред пукот глух свещта догаря
Незван долита принца на смъртта
С безшумните си пухкави крила.
Изсича в камъка със труд гробаря
Две дати дълги, две, после имена
По-бавен е .. И той навярно остарява...
11-12.11.2024