Aлександър Иванов
Дъжд
В тази кратка история се разказва за страната Х , в която много рядко валял дъжд, земите се превръщали в пустини, молитвите на хората ставали все по-тихи, защото хората си тръгвали, а по животните настъпил масов мор.
Това било така , защото съседна на страната Х пръскала съм самолети сребърна сол, която изсмуквала влагата, кондензирала я и валял дъжд почти всеки ден. Така тази страна ползвала не само влагата на страната Х , но и хората ѝ, защото именно там те мигрирали.
Научила за това страната Х и също започнала да пръска, което довело до увеличаване на дъждовете с няколко пъти, като в същото време те намалели в съседката ѝ независимо от това, че тя също продължавала да пръска , а и в другите ѝ съседки.
Последните също започнали да пръскат, като колкото повече пръскала едната също толкова повече пръскали и другите, което довело до това , че накрая , когато започнали да пръскат всеки ден , атмосферата така се изпълнила със сребърни йони, че вече това нямало значение и дъждовете спрели навсякъде.
Една и само една от всички тези страни не пръскала, защото нямала ни сребро, ни пари и значи ни самолети и какво чудо било накрая , когато именно над нея се извалял всичкия дъжд, който ако се бил вгледал човек сребреел.
Хората били щастливи, животните също, растенията също. Но за малко, защото се оказало, че дъжда е солен....
Легионите
"Новата война започва тогава,когато умре последният човек преживял старата" тази почти вече клиширана сентенция принадлежи на най-старата държава ,според настоящите граници на държавите в света-Китай.
От нея излиза,че удължаването на продължителността на живота е нещо хубаво , защото колкото повече живеят хората токова по-редки ще са войните,стига да има поне един оцелял от последната обаче.
Клише или не ,но войната на РФ срещу Украйна започна наистина в навечерието на смъртта на последните оцелели от войната на Германия срещу цяла Европа и половин Азия ,т.е. тогавашната Русия.
Тези немощни старци излизат от тях няколко пъти годишно, един от които е парада за деня на победата- 9ти май,на който стоят около сегашния руски цар побелели и окичени с ордени , които висят по възголемите им мундири,които пък висят по студенеещата им,сбръчкана и безкръвна старческа плът-безмълвни ходещи мумии,тъжна украса на червения площад и неговия цар.
Те мълчат ,защото никой нищо не ги и пита,а и кой ли би ги чул под грохота на тонове танкове,ракети,самолети,гаубици,маршируващи легиони, камиони, овации , урааа, артилерийски остановки,кошчей безсмъртни и сие? Кой би чул техния шепот? Шепотът на украсата?
Оцелели някак си в най-голямата човешка касапница ,после преминали през финната и кървава сталинова цедка, построили комунизма , посребрени и олисели посрещнали падането му ,започнали да строят капитализма, скачали от камък на камък на камък по пътя към неизбежното , за да се превърнат там накрая в сбръчкана украса на веещите се знамена преди най-сетне да отлитнат нанякъде от проклетия площад.
Какво ли си мислят като гледат разлелите се легиони? Момчешкия плам в очите на плътно долепените един до друг войници стиснали под определен ъгъл автоматите си, повдигащи на определен градус левия си крак, после десния , после левия си в почти перфектен ритъм под грохота на стотици барабани- дам, дам, дам,дам, докато минат за около минута пред трибуната, минута , за която са тренирали едни и същи затъпяващи движения с месеци, отново и отново и отново, барабанен ритъм,перфектън ъгъл -дам,дам,дам...
А после, след минутата слава накъде? Към Донбас или към вас? Или към обединеието на двете?
Чудя се и друго- дали някога след години тези стройни младежи ще завършат жизнения си кръг пак там на червения площад, до някой нов руски цар, пред нови пламнали легиони, като мълчаливи и сбръчкани украси на деня на победата?...
СЛЕДВА
Следващата се пише в момента...