Потоци от безкрая към безкрая
На времето преплетени в сега
Как бих могъл да разгадая
Аз тайните на своята душа?
Да разплета кълбото от загадки
Посятите от нея във плътта
В годините изчетени и кратки
Преди във гроба да ги отнеса?
Тъй упорито е това терзание
Навярно чедо на светата суета
В изгубеното вече състезание
Със ангела невидим на смъртта.
Да се откажа ,или да се предам?
Поглъща времето децата свои
И робът и разплутият султан
В еднакви гният днес покои..
Да, среща всеки жребия суров
Ала частицата безсмъртие тупти
И в капещата жарна плът на Йов
И в немите, умиращи очи.
Аз тайните не ще позная
Но стига ми ,че в този ден
Потокът от безкрая към безкрая
Пречупва се за кратко в мен..
27-29.4.2025