Нирвана
Изви реката своите меандри
С търпение през вечните скали
Ръцете скръстени на Ганди
Преместиха далечните звезди.
Безгласна силата на любовта
Преплете се със несломима вяра
Умря желанието във плътта
Заглъхна колелото на самсара.
Шумът превърна се в мелодия
Догарящата свещ в звезда,
Тъгата в плътна еуфория
От тинестата вада избуя река.
Прогледнал , времето замря
В море без блянове и срам
И бъдещето с миналото се събра
В дима от жаркия тамян.
Искрящ на нямо пусто опело
Във църква ледена и стара
Иконата, в която зад стъкло
Усмихваше се тихо над олтара.
И леденото нещо под цветя
Бледнееше през аленото огледало-
Там долу вече гниеше плътта
Която някога му беше тяло..