На хълма, някога безкраен
Качих се леко уморен
Качи ме дух почти потаен
От някого във мен вселен
Живот, живях ли те назаем
Вълна сред бурното море
Пътуваща към бряг незнаен
Сред бури зли и бесни ветрове?
Понякога от слънцето погален
Разпръсквах звуци, цветове
Един на себе си оставен
Се чувствах мъничко добре
Вълна сред толкова вълни
Безбрежно плавно разлюляни
Сами вода, водата тях дели
Твърдта разцепва океани.
Секунди, часове, еони
Откъсната от своето тетиво
Стрелата сянката си гони
Зачатието ражда опело.
И аз, притеглен от луната
Раста и се смалявам
И на превала на съдбата
По-малко, сякаш, се съмнявам.